В поредицата посветена на основните строителни методи и технологии при строителството на метрото в София ви разказахме за Открития, Миланския и Новия Австрийски Тунелен Метод. Друга, широко прилагана технология при строителството на тунелите на метрото е Щитовия механизиран метод. Той се прилага за изграждане на тунелите в централната градска част, където тунелите са със значителна дължина и поради наличието на археологични находки и с оглед избягване на разкриването на изкопи със значителна дължина на големи булеварди.
Същност и приложение
Щитовият метод представлява механизирано разработване на почвите в челото на стоманен цилиндър наречен щит и монтиране на тунелна конструкция под защитата на този цилиндър в задната му част. Машината се придвижва от система хидравлични крикове, запъвани в готовата тунелна конструкция в задната част на щита. Поради значителната дълбочина на тунелите този метод е прилаган за участъка „пл. Св. Неделя - Стадион В. Левски”, както и за участъка „Пътен възел Надежда - ул. Хан Аспарух” преди бул. Патриарх Евтимий, както и при строителството на централния участък от Линия 3 от Малък градски театър „Зад канала” до Красно село (кръстовището на ул. Житница с бул. Цар Борис III).
Особености на терена
Поради разполагането на тунелите под нивото на подземните води и на двата участъка са предвидени щитове с хидравлична забойна камера с противоналягане в забоя. Това позволява да се предотвратят сляганията на терена над тунелите и негативните последици за разположените над тях сгради. Освен непрекъснатия контрол на налягането в забойната камера в челото на щита да не спада под хидростатичното налягане в почвите в челото на машината на доста места по трасето са прилагани допълнителни мерки. Такива са заздравяване на почвите чрез инжектиране на циментни разтвори или на различни химически материали, завишаване на налягането на забойната камера при допълнително натоварване над тунела от налични съоръжения , заздравяване на почвите в местата на навлизане и излизане на тунелопробивната машина от отделните станции и др.
Тунелопробивната машина
Любопитен факт е, че предвид голямото тегло на тунелопробивния комплекс – над 1400 тона, той е транспортиран от завода производител в Германия на части с кораби по реките Рейн и Дунав до пристанище „Белене“, а оттам с тежкотоварен транспорт до София.
Comments